Просфорни печати

За българите хлябът е свещен.

Върху питата българската жена изписва целия живот – къща, харман, нива, лозе ...

Всяка шарка има своето символично значение. Приготвянето на обредните хлябове и фигурите върху тях имат характер на заклинание - те са пожелания за здраве, плодородие, щастие, любов… Хлябът е истинско ваятелско изкуство, призоваване на добро и предпазване от зло чрез символични образи.

В миналото често срещана практика била върху домашни обредни хлябове, посветени на различни празници от календарния и жизнения цикъл, да се поставят отпечатъци от просфорни печати, носещи свещени символи. В голяма част от страната те били много разпространени и всяка къща имала свой просфорник. При домашните печати формата не е строго определена и майсторите обогатявали символиката им със своето въображение и вяра.

Върху стъклената дръжка на просфорника е изобразена елбетица (двоен кръст, наричан още български кръст).

Орнаментът се среща през вековете в българското везмо, върху сгради, софри, геги, сватбени бъклици и ракли, детски люлки, талиги, керамични предмети, както и в украсата на празничните хлябове.

Двойният кръст се изобразява за здраве, любов, плодородие, благоденствие, символизира хармонията в света и в човешкото поведение; пази и лекува.